Срещата на писателя Евгени Черепов с публика в Художествената галерия в Казанлък откри тазгодишното издание на проекта „Пос(в)щение на картина“. Тази инициатива има за цел да свърже литературата с изобразителното изкуство, а символичен домакин на събитието беше картината „Прозорец“ (1975) на художника Найден Петков, чиято работа е известна с дълбочината на емоциите и темите, които разглежда.

Срещата на писателя Евгени Черепов с публика в Художествената галерия в Казанлък откри тазгодишното издание на проекта „Пос(в)щение на картина“. Тази инициатива има за цел да свърже литературата с изобразителното изкуство, а символичен домакин на събитието беше картината „Прозорец“ (1975) на художника Найден Петков, чиято работа е известна с дълбочината на емоциите и темите, които разглежда.

По време на срещата Черепов представи свое посвещение, вдъхновено от картината, и обсъди различни аспекти на литературата и изкуството. Сред темите на дискусията бяха и образованието, психологията, както и личното вглеждане в себе си, което е важен елемент от романа му „Извън обхват“.

Авторът сподели, че за пръв път пише вдъхновен от картина и, макар да не се самоопределя като поет, той е създал стихотворение, посветено на „Прозорец“. Черепов разказа за любопитството си относно пространството зад прозореца, което е изобразено в картината. Той се запита дали е домът на героя, който наблюдава света навън, или е място, изпълнено с тъга и самота, подобно на героя на Достоевски, Родион Расколников.

„Има хора, които гледат навън не за да избягат, а за да съзерцават света“, подчерта Черепов, добавяйки, че той се идентифицира с такива хора. Според него, в българската литература има множество стихотворения, посветени на прозорци, всяко от които носи различно послание. Картината на Найден Петков му е дала възможност да обедини тези различия в един общ образ.

Писателят сподели, че обикновено творците са по-чувствителни към болката в света, но при него е различно. „С годините моят светоглед се е променил, но оптимизмът ми остава“, заяви той. Черепов отбеляза, че литературата не винаги трябва да бъде свързана с драма и страдание. Той изрази предпочитанията си към класическия наратив, в контекста на съвременната тенденция за фрагментарно писане.

Разказвайки за процеса на изграждане на персонажите в своите произведения, Черепов сподели, че разчита на обратната връзка от бета читатели, които му помагат да доразвие героите си. „Литературата е като децата – по-трудно е да видиш грешките в собственото си произведение“, добави той.

В края на срещата публиката имаше възможност да сподели каква е гледката от техния прозорец, а Черепов разкри, че през неговия прозорец се вижда пишеща машина. Проектът „Пос(в)щение на картина“ ще продължи през цялата година, а следващият гост в галерията ще бъде Азиз Таш, с разговор, насрочен за края на февруари.

Евгени Черепов дебютира като романист през 2012 г. с „Добавено лято“, което получи номинация за Националната литературна награда „Елиас Канети“. В момента той работи по третия си роман, който ще бъде издаден през есента.

Найден Петков, роден през 1918 г., е завършил Художествената академия в София и е известен с работата си в областта на фигуралната композиция и портрета. Той е също така ректор на Художествената академия и автор на множество творби, притежавани от галерии и частни колекции в България и чужбина.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.